Мария Киркова - © Владимир Стоянов

Световното първенство по ски се завърна отново в България, след 25 годишно прекъсване.

Организацията в Банско беше на много добро ниво. Придвижвахме се с лифт до Бъндеришка поляна, където бе и състезанието. Опашките пред лифтените станции бяха “километрични”. За хората с акредитации, имаше свободен коридор, който ни отвеждаше без никакво забавяне до свободна кабинка. Така успявахме и да слезем. Ако трябваше да чакаме… Дори не искам да си помислям. :)

Всъщност, ангажиментът ми бе към “Милка Шоко Парк”, за който писах в отделна тема. В първия ден не успях да отделя време за ски спусканията, но във втория – едва 30 минути. В третия ден, когато беше гигантският слалом (Super-G), успях да снимам от началото до края, включително и награждаването.

Моята лична фаворитка бе Тина Мазе, която за съжаление не успя да задържи най-доброто време. Но за сметка на това, лишена от вниманието на всички фоторепортери, успях да и направя ето този кадър:

Tina Maze - © Владимир Стоянов

Тъй като бях ограничен с времето, нямах възможност да търся добри позиции по пистата и снимах заедно с всички фоторепортери финиширането на състезателките. Изгледът ни към пистата бе почти нулев. Намирахме се на около 50-на метра зад финала. Снимах с Canon 70-200 4 L IS, от който по принцип съм много… по-скоро МНОГО доволен. Но един Canon 300/2.8 L IS или Canon 400/2.8 L IS, щяха да ми дойдат добре. :)

Беше кратко, но за сметка на това – хубаво. С нетърпение очаквам България да стане домакин и на световните състезания по ски за мъже. Надявам се това да се случи възможно най-скоро.